Бачковският манастир се намира на 12 км. от Нареченски бани, в посока на Асеновград, в село Бачково. Манастирът е основан през 1083 година от грузинския военачалник Григорий Бакуриани. През 1206 г. влиза в пределите на Българската държава. Цар Иван Александър дарява на манастира голяма част от имотите, които сега са под негово управление. През XV – XVI век манастирът е разрушен от турците. Възстановен е през XVII век. Бачковският манастир е вторият по големина действащ манастир в страната. Състои се от два манастирски двора, обградени от внушителни жилищни и стопански сгради. Съборната черква Успение Богородично е построена през 1604 година и е трикорабна, едноапсидна, с притвор, купол и две кохни псевдобазилики, заедно с долепената от западната страна еднокуполна черква Свети архангел Михаил (XIII – XIV в.). В по-малкия двор се намира черквата Свети Николай – еднокорабна, кръстокуполна сграда, построена през 1834 г. Стенописите са правени от Захари Зограф (1840 г.). Забележителна е и старинната икона на света Богородица от 1310 г., смятана от някои за чудотворна.  Върху северната стена на манастирската трапезария се намира най-голямата в България панорамна стенописна композиция дело на Алекси Атанасов (1846 г.). На около 400 метра от манастира се намира и най-старата манастирска сграда – черквата-костница, строена през XI век, представляваща двуетажна едноапсидна гробнична черква с притвор и ценни стенописи. В съборната черква Успение Богородично са погребани екзарх Стефан I и патриарх Кирил.