На 25 км. от Нареченски бани, в покрайнините на Асеновград, върху отвесна скала, се намира Асеновата крепост. Първият писмен източник, в който тя се споменава, е от IX век. През 1083 г. грузинецът Григорий Бакуриани, който заемал висок пост по времето на византийския император Алекси I Комнин, построява Бачковския манастир и създава неговия устав, където за първи път се упоменава крепостта.

Според този устав, Асеновата крепост е стратегически форт със собствена армия, администрация и замък. Тя е била разположена на 2 км северно от селището Станимахос, граничещо с Византия. Крепостта е описвана от хроникьорите, като добре укрепен красив град. През третия кръстоносен поход, предприет от Фредерик I Барбароса, най-вероятно е била превзета от кръстоносците.

Асеновата крепост е най-добре укрепена и процъфтява при управлението на цар Иван Асен II. След като разширява територията на България до три морета – Бяло, Черно и Адриатическо – той предприема мащабна строителна дейност с цел укрепване и заздравяване на крепостта.. Стените й са изградени от камък, слепван с бяла мазилка. Дървени решетки и масивни греди са използвани за укрепването й. Кули, най-често с правоъгълна форма, са служели за защита на лесно достъпните места. По нареждане на цар Иван Асен II е построена църквата “Света Богородица Петричка”.

През 1410 г., след падането на България под турско робство, крепостта е разрушена в резултат на междуособици между турските управници.

Реставрацията на Асеновата крепост започва през 1934 г. и продължава до днес. Феодалният замък в крепостта, който включва кула и 2 водни резервоара, е детайлно изследван и възстановен. Единствената запазена сграда – двуетажната еднокорабна църква “Света Богородица Петричка” – е реставрирана през 1934 и 1985 г., а стенописите през 1991 г. Същата година църквата получава статут на функциониращ храм.